„КЛЕВЕТНИКАМ РОССИИ”
Александр Сергеевич Пушкин (1799-1837 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КЪМ КЛЕВЕТНИЦИТЕ НА РУСИЯ
Защо шумите вие, властващи витии?
Защо ли в хор анатемосвате Русия?
Какво ви възмути? Че в Литва има дим?
Не е за вас: това е спор между славяни,
домашен спор, отдавна го съдбата храни –
въпрос далеч от вас, от вас неразрешим.
Отдавна много пъти бяха
враждебни тези племена
и бурни спорове кълняха
ту тях, ту нашата страна.
Неравни дразги кой ли пръска:
поляк ли, или наш руснак?
Славянски ручей пълни ли морето руско,
или пресъхва? – питам пак.
Вий чужди сте: не сте разбрали
вековни кървави скрижали
и непонятна ви е таз
вражда семействена при нас;
за вас са Кремъл, Прага празни;
намесвате се с корист днес,
куражът за борба ви дразни,
ненавистни към нашта чест...
Защо, кажете: за това ли,
че в руините на горящата Москва
наглеца ваш не сме признали,
пред който скланяхте глава?
Че в бездна срутихме врага си,
тоз тегнещ тягостно над царствата кумир,
и че изкупихме с кръвта си
в Европа волност, чест и мир?
На думи страшни сте – опитайте на дело!
Ще си лежи ли тихо богатир в постеля,
или ще сложи своя измаилски щик?
Безсилно ли е вече руско царско слово?
С Европа спор нима е нещо ново?
Отвикна ли от слава войн велик?
Нима сме малко? Чак от Перм та до Таврида,
от финските скали до пламенна Колхида,
от кремълската твърдина
чак до китайските владения
нима не чакате сплотено
да скокне руската страна?
Добре, пратете за витии
вий синовете си насам –
към гроб в полята на Русия,
сред други свои братя там.
* Повод за написването на одата „Към клеветниците на Русия” са призивите на няколко депутати от френския парламент за европейски военни действия срещу руската армия в подкрепа на полското въстание от 1830-1831 г.
Ударения
КЪМ КЛЕВЕТНИЦИТЕ НА РУСИЯ
Зашто́ шуми́те ви́е, вла́ствашти вити́и?
Зашто́ ли в хо́р анатемо́свате Руси́я?
Какво́ ви възмути́? Че в Ли́тва и́ма ди́м?
Не е́ за ва́с: това́ е спо́р между славя́ни,
дома́шен спо́р, отда́вна го съдба́та хра́ни –
въпро́с дале́ч от ва́с, от ва́с неразреши́м.
Отда́вна мно́го пъ́ти бя́ха
вражде́бни те́зи племе́на
и бу́рни спо́рове кълня́ха
ту тя́х, ту на́шата страна́.
Нера́вни дра́зги ко́й ли пръ́ска:
поля́к ли, или на́ш русна́к?
Славя́нски ру́чей пъ́лни ли море́то ру́ско,
или пресъ́хва? – пи́там па́к.
Вий чу́жди сте: не сте́ разбра́ли
веко́вни къ́рвави скрижа́ли
и непоня́тна ви е та́з
вражда́ семе́йствена при на́с;
за ва́с са Кре́мъл, Пра́га пра́зни;
наме́свате се с ко́рист дне́с,
кура́жът за борба́ ви дра́зни,
нена́вистни към на́шта че́ст...
Зашто́, каже́те: за това́ ли,
че в руини́те на горя́штата Москва́
нагле́ца ва́ш не сме́ призна́ли,
пред ко́йто скла́няхте глава́?
Че в бе́здна сру́тихме врага́ си,
тоз те́гнешт тя́гостно над ца́рствата куми́р,
и че изку́пихме с кръвта́ си
в Евро́па во́лност, че́ст и ми́р?
На ду́ми стра́шни сте – опи́тайте на де́ло!
Ште си лежи́ ли ти́хо богати́р в посте́ля,
или ште сло́жи сво́я измаи́лски шти́к?
Безси́лно ли е ве́че ру́ско ца́рско сло́во?
С Евро́па спо́р нима́ е не́што но́во?
Отви́кна ли от сла́ва во́йн вели́к?
Нима́ сме ма́лко? Ча́к от Пе́рм та до Таври́да,
от фи́нските скали́ до пла́менна Колхи́да,
от кре́мълската твърдина́
чак до кита́йските владе́ния
нима́ не ча́кате сплоте́но
да ско́кне ру́ската страна́?
Добре́, прате́те за вити́и
вий синове́те си наса́м –
към гро́б в поля́та на Руси́я,
сред дру́ги сво́и бра́тя та́м.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Сергеевич Пушкин
КЛЕВЕТНИКАМ РОССИИ
О чем шумите вы, народные витии?
Зачем анафемой грозите вы России?
Что возмутило вас? волнения Литвы?
Оставьте: это спор славян между собою,
Домашний, старый спор, уж взвешенный судьбою,
Вопрос, которого не разрешите вы.
Уже давно между собою
Враждуют эти племена;
Не раз клонилась под грозою
То их, то наша сторона.
Кто устоит в неравном споре:
Кичливый лях, иль верный росс?
Славянские ль ручьи сольются в русском море?
Оно ль иссякнет? вот вопрос.
Оставьте нас: вы не читали
Сии кровавые скрижали;
Вам непонятна, вам чужда
Сия семейная вражда;
Для вас безмолвны Кремль и Прага;
Бессмысленно прельщает вас
Борьбы отчаянной отвага –
И ненавидите вы нас...
За что ж? ответствуйте: за то ли,
Что на развалинах пылающей Москвы
Мы не признали наглой воли
Того, под кем дрожали вы?
За то ль, что в бездну повалили
Мы тяготеющий над царствами кумир
И нашей кровью искупили
Европы вольность, честь и мир?..
Вы грозны на словах – попробуйте на деле!
Иль старый богатырь, покойный на постеле,
Не в силах завинтить свой измаильский штык?
Иль русского царя уже бессильно слово?
Иль нам с Европой спорить ново?
Иль русский от побед отвык?
Иль мало нас? Или от Перми до Тавриды,
От финских хладных скал до пламенной Колхиды,
От потрясенного Кремля
До стен недвижного Китая,
Стальной щетиною сверкая,
Не встанет русская земля?..
Так высылайте ж нам, витии,
Своих озлобленных сынов:
Есть место им в полях России,
Среди нечуждых им гробов.
1831 г.
---------------
Руският поет и писател Александър Пушкин (Александр Сергеевич Пушкин) е роден на 26 май/6 юни 1799 г. в Москва. Завършил е Императорския лицей в Царско село, близо до Санкт Петербург (1817 г.). Заради връзките му с декабристите и творбите му против самодържавието и крепостничеството на няколко пъти е интерниран. Велик творец, той е родоначалник на новата руска литература и на съвременния руски литературен език. Голяма част от творбите му са шедьоври. Автор е на стотици стихотворения, писани в периода 1813-1836 г., на романа в стихове „Евгений Онегин” (1832 г.), на поемите „Руслан и Людмила” (1820 г.), „Кавказский пленник” (1821 г.), „Гавриилиада” (1821 г.), „Вадим” (1822 г.), „Братья разбойники” (1822 г.), „Бахчисарайский фонтан” (1823 г.), „Цыганы” (1824 г.), „Граф Нулин” (1825 г.), „Полтава” (1829 г.), „Тазит” (1830 г.), „Домик в Коломне” (1830 г.), „Езерский” (1832 г.), „Анджело” (1833 г.), „Медный всадник” (1833 г.), на драмите „Борис Годунов” (1825 г.), „Скупой рыцарь” (1830 г.), „Моцарт и Сальери” (1830 г.), „Каменный гость” (1830 г.), „Пир во время чумы” (1830 г.), „Русалка” (1832 г.), на романи и повести като „Арап Петра Великого” (1827 г.), „Роман в письмах” (1829 г.), „Повести покойного Ивана Петровича Белкина” (1830 г.), „История села Горюхина” (1830 г.), „Рославлев” (1831 г.), „Дубровский” (1833 г.), „Пиковая дама” (1834 г.), „История Пугачёва” (1834 г.), „Египетские ночи” (1835 г.), „Путешествие в Арзрум во время похода 1829 года” (1835 г.), „Капитанская дочка” (1836 г.), на приказни истории като „Жених” (1825 г.), „Сказка о попе и о работнике его Балде” (1830 г.), „Сказка о медведихе” (1831 г.), „Сказка о царе Салтане, о сыне его славном и могучем богатыре князе Гвидоне Салтановиче и о прекрасной царевне лебеди” (1831 г.), „Сказка о рыбаке и рыбке” (1833 г.), „Сказка о мёртвой царевне и семи богатырях” (1833 г.), „Сказка о золотом петушке” (1834 г.) и мн. др. Член е на Императорската руска академия (1833 г.). Загива при дуел с френския сенатор Жорж Дантес на 29 януари/10 февруари 1837 г. в Санкт Петербург. Погребан е в Святогорския манастир, Псковска област.